Паметникът „Тринадесет века България” е дело на авторски колектив с ръководител проф. В. Старчев. Проектиран и изграден е през 1980/1981 г. Целта му е била да символизира миналото, настоящето и бъдещето на България и да пази паметта за древните корени и хилядолетната история на нашия народ. Днес паметникът е в лошо състояние, неподдържан и отричан от много хора, които го свързват с времето на тоталитаризма.
1. Историята
До 40-те години на ХХ век на това място са се намирали казармите на 6-ти Софийски полк. В северната част към бул. Патриарх Евтимий в 30–те години е изграден мемориал на загиналите във войните през 1885г., 1912г.-1913г., 1915г.-1918г. воини от І и VІ Софийски полк. При бомбардировките е разрушена част от мемориала, а при строителството на НДК е демонтирана и останалата част.
Преди изграждането на НДК, мястото беше знаково за обитателите на столицата. Зоната на сегашния амфитеатър, намиращ се зад запазените стени с имената на загиналите войници, наричана ”Монте Карло” (Монтето), беше средище за музиканти и будни млади хора (китари, срещи, карти, шах, табла).
2. Местоположението
Монументът и прилежащото му пространство са рамкирани от бул. ”Витоша”, бул. ”Патриарх Евтимий” и ул. ”Фритьоф Нансен”. След трансформирането на частта от бул. “Витоша” от църквата Света Неделя до бул. ”Патриарх Евтимий” в истинска пешеходна зона, булевардът се превърна в оживен притегателен център както за разходка, кафе, хапване и пазаруване, така и за спонтанни културни изяви и пърформанси, улични музиканти, художници, танцьори.
Алеята, водеща към Националния Дворец на Културата, се явява естествено продължение на тази пешеходна и културно-историческа ос на града. Тя минава непосредствено край паметника „Тринадесет века България”.
Идеята на проекта е да се социализира пространството, прилежащо на паметника, като се превърне в интересно и популярно място, символ на националната ни история и обединение.
Как предлагаме да се постигне това:
1. История, памет, мемориална част
Южната част на паметника, обърната към НДК, предлагаме да се посвети на историческата тема „Тринадесет века България”, на паметта и преклонението.
Отчитайки историята на мястото, е важно да отдадем почит на загиналите воини от І и VІ Софийски полк. За целта създаваме внушителна стъклена стена, върху която са гравирани имената им. Тя се възприема непосредствено при подхода.
Предлагаме сегашното подземно открито пространство, с дълбочина -4.20 м, да се покрие със зелен покрив и да се създаде експозиционно пространство за културно-исторически мултимедийни експозиции. Пространството се затваря от трите страни със стъклени витрини. Подходът се осъществява чрез две рампи от двете посоки, което прави преминаването и подхода естествени, достъпни и приканващи.
2. Културен и социален аспект
Зеленият покрив на музейната част се повдига в северната част с около два метра над терена. Целта е да се вдъхне живот на мястото, да се социализира и да се създадат условия за разнообразни културни изяви: малки театрални и музикални представления, изложби на изобразително и фотографско изкуство, прожекции и други културни събития.
По този начин се създава връзка с духа, атмосферата и характера на цялата територия на Национален Дворец на Културата и прилежащото му външно пространство, както и продължение на традицията на някогашното ”Монте Карло”.
3. Обемно пластично въздействие
Считаме, че разработването на тази част, както и въпросът за запазването на скулптурите и местата им, е редно да се направи съвместно с автора на мемориала и да се запази като цяло обемно пластичната визия на самия мемориал „Тринадесет века България”.
Масивните, монолитни обеми действат малко потискащо в момента, а и се нуждаят от сериозен ремонт. Нашето виждане е те да се облекат в по-приветлива “кожа”, като облицовката е хоризонтална, в монохроматични цветове, които символизират историческите периоди, „пластовете” на 1300 годишната ни история, преминала през редуващи се светли и мрачни векове, трудности и изпитания, през възход и просветление. Най-важните исторически моменти да се открояват с по-силно цветово акцентиране – Писменост и Просвещение, Християнство, Свобода, Независимост и Обединение.
Най-високият обем в момента е с видима метална конструкция и с облицовка само в основата. Предлагаме конструкцията да се запази, като се покрие с прозирна мрежа от матирана неръждаема стомана, или пък от стъкло, която ще дава усещане за повече свобода, въздух и единство.
4. Осветление
Вечер стъклената стена с имената на загиналите войници да бъде осветена, както и експозиционната зала. В дните на национални празници и важни събития предлагаме да се разработи светлинно и звуково шоу (3D мапинг или с други аудио визуални средства) по обемите на мемориала.
Вместо да бъде заличен и забравен, предлагаме паметникът да заживее своя съвременен живот като символ на паметта и вечната връзка между минало, такова, каквото е било, настояще и по-добро и смислено бъдеще.